Годишен обзор 2025

Годината даде четири книги, две написани на китайски: научнофантастичния роман „Кълбовидна мълния“ в превод през английски на Васил Велчев (петото заглавие на Лиу Цъсин в издателство „Колибри“) и детския роман „Семейните ценности на Инуо“ на Сун Уейуей в превод от китайски на Лъчезара Пръвчева; и две написани на английски от писателки с китайски/тайвански произход: „Вопълът на копринената буба“ на Ши Насиър в превод на Мария Михайлова и „Дъщерите на Шандун“ на Ив Д. Джун в превод на Емилия Ничева-Карастойчева.

Появиха се три превода в периодиката: разказът „Землякът“ от сборника „Нежна нощ“ на тайванската писателка Сан Мао в превод от китайски на Пламена Колева и Яна Дюрвалд в бр. 41/2025 на „Литературен вестник“ (навярно първият български превод на тайванска литература); и две есета в мой превод – „Без изми“ на нобелиста Гао Синдзиен в бр. 3/2025 на списание „Страница“ и „Двойната революция на тоталната власт и свободата“ на Ма Дзиен в „Тоест“.

Малко след посещението на поета Ю Дзиен в България през 2024 г. в списание „Нула32“ излезе текст на Ивана Хиткова за неговата поезия.

В началото на годината Валентин Калинов интервюира дистанционно Ю Хуа за „Тоест“, а през април писателят гостува в България за фестивала „Литературни срещи“. Основното събитие с него беше разговорът му с Елена Алексиева в Археологическия музей. Ю Хуа даде и интервюта за предаванията „Култура.БГ“ и „Библиотеката“ на БНТ и „Хоризонт до обед“ на БНР, както и за списание „Култура“. Той стана и „човек на деня“ в едноименната рубрика на „Свободна Европа“. А аз написах есе за няколкото дни, прекарани с него из София, което намери място в бр. 24/2025 на „Литературен вестник“.

Христина Теодосиева публикува изследването си „Модели на идентификация в литературата“, което разглежда български и китайски литературни произведения. Моя статия за разминаванията между китайския и европейския литературен авангард излезе в сборника от конференцията „Паисиеви четения“ през 2024 г.

Ако съм пропуснал нещо, ще се радвам да ми го посочите.