Откъс от романа „Да те обичам“ на Шън Ли

Превод от китайски и представяне: Тияна Алексиева

   Шън Ли (笙离), родена Шън Мейлей, е китайска писателка, известна с творчеството си, фокусирано върху темите за любовта, младостта и отношенията между мъжете и жените в съвременен Китай. Завършила е Южния медицински университет и в момента живее в Нанкин, провинция Дзянсу. Определя се като перфекционист и неведнъж е споделяла, че черпи вдъхновение за своите произведения от личните си преживявания.

   „Да те обичам“ излиза на китайския пазар през 2015 година и бързо се превръща в един от най-известните ѝ романи. През 2025 година е адаптиран за малкия екран в съвместна продукция между Jiangsu TV и iQIYI. 

   Историята за любовта между плахата и ранима Шън Сифан и младия лекар по китайска медицина Хъ Суйе се превръща в истински хит сред китайските и чуждестранните фенове, като само за няколко седмици сериалът достига пик на популярност в стрийминг платформите и оглавява множество класации. Номиниран е за редица награди за филмово и телевизионно изкуство.

   Китайската литература в България е позната със своите класики и международно признати съвременни автори. В този контекст обаче изглежда липсват така популярните сред по-младите читатели любовни романи – жанр, който доминира в световния книжен пазар. „Да те обичам“ не е просто поредната захаросана любовна приказка – историята на Шън Сифан наподобява тази на милиони модерни жени по целия свят. Авторката изгражда реалистичен и чаровен образ, който предизвиква симпатия още от първите страници на романа. Друго голямо предимство на „Да те обичам“ е начинът, по който темата за традиционната китайска медицина се преплита с живота на главната героиня. Така романът не само представя една романтична и стопляща сърцето любовна история, но и разкрива малко повече за тази многовековна културна традиция.

Първа глава

Китайски босилек

   Китайският босилек има топла същност и парлив вкус, предизвиква потене и освобождава тялото от токсини. Стимулира ци^[1] и регулира средния енергиен център^[2].

Отскоро страдаше от безсъние.

   Времето беше започнало да се проточва. Нощем лежеше заслушана в сърцето си, което биеше в ритъм с ударите на часовника – бързо, но и някак забавено. Времето беше започнало да се скъсява, тя отваряше очи и навън вече се съмваше. Дългите нощи преминаваха сякаш за миг.

   Безсънието често води със себе си непоносима мъка, защото в тихите нощи, сами пред безшумния свят, хората потъват в покой и сякаш гледат на нещата по-трезво и рационално. След спокойствието и рационалността идва печалното прозрение, че са се приближили до истината. У хората, които са свикнали да си заравят главата в пясъка, това всява страх и тревога. Така поне смяташе тя.

   Размишляваше за миналото, за настоящето, за бъдещето, за отношенията си с хората, за позицията си в обществото, за някогашната си наивност и сегашното израстване – за това, което бе останало, и това, което вече го нямаше.

   Така или иначе не можеше да заспи, поне оползотворяваше времето си по някакъв начин. 

   Многото размишления често не водят до резултат, с други думи, те са напълно безсмислени. И въпреки това тя упорито продължаваше да го прави. Мислите ѝ се оплитаха в здрави възли, които колкото повече се мъчеше да разплете, толкова повече се затягаха. Това ѝ носеше болка и досада.

Именно затова се беше отказала да предприема каквото и да било по въпроса.

   Шън Сифан отвори очи, заслушана в ударите на часовника. Беше се предала на безсънието и сломено се взираше в мрака на нощта. Хиляди мисли се въртяха в главата ѝ.

   Обърна се на една страна и въздъхна. Вече бяха минали пет дни. Ако продължеше така, щеше да полудее. През деня нервите ѝ бяха опънати като тетива на лък, а нощем не можеше да отпочине.

   Хотелската работа беше натоварена, особено що се отнасяше до нейната длъжност на мениджър „Хотелско домакинство“. Ако продължеше още дълго така, не знаеше дали няма и да умре на работното място.

   От мисълта за работата ѝ изведнъж я заля вълна на безпокойство. Не ставаше въпрос за това дали работата ѝ харесва или не, в днешно време е трудно да се издържаш и не можеш да си особено придирчив. Въпреки че беше използвала немалко от връзките си, за да я намери, а три години по-късно вече беше повишена в мениджър и в очите на другите изглеждаше като пример за успешен професионалист, с работата се беше появило и напрежението, заради което сега страдаше от безсъние.

   Стиснала здраво възглавницата, Шън Сифан простена и се изправи в леглото. Утре беше почивен ден и непременно щеше да се отбие в болницата, за да ѝ предпишат сънотворни. 

   Когато най-сетне се унесе в дрямка, съзнанието ѝ остана необичайно ясно. В съня ѝ се появи познатият човек с мил поглед и тънка усмивка. Той нежно я повика:

   – Фанфан, защо още не си станала? Ако продължиш да спиш, ще пуснеш корени.

   Тя измърмори нещо сънено и опита да се надигне, но без успех – тялото ѝ тежеше, сякаш е от олово. Отново затвори очи, виеше ѝ се свят.

   Каквото – такова. И без това беше просто сън.

   Не знаеше колко време е минало, когато майка ѝ звънна. Шън Сифан опипом намери слушалката и повдигна китката си, за да види часа – беше малко след седем. Доплака ѝ се. Най-накрая бе заспала и точно тогава я събуди звънът на телефона. Ама че злощастно начало на деня.

   Мама Шън поде познатата стара песен:

   – Фанфан, тъкмо бях на сутрешната си гимнастика и отново ме попитаха дали си имаш приятел. Ах, направо умрях от срам! Каза ми да не те притискам, но помисли малко и за мен.

   Клепачът ѝ заигра. 

   – Мамо, ако има нещо, казвай директно. Стига си увъртала. 

   – Чуй сега, старата ми приятелка, леля ти Уан, иска да те запознае с един младеж. Бил „хайгуей“^[3]. Не е хубавец, ама има апартамент, кола и годишна заплата двеста хиляди юана.

   Пак тази леля Уан. Не можеше ли просто да престане? Ако този беше толкова добър, защо не го запознаеше със собствената си дъщеря? Не действаше ли срещу интереса си, като го предлагаше на нея? Майка ѝ също – без да разбира, само вдига врява. Освен това тя си беше добре. Нищо не ѝ липсваше. За какво ѝ беше да търси мъж, заради когото само да се притеснява и да се хаби?

   Шън Сифан изпита гняв, който я обзе от глава до пети. Без изобщо да се замисли, изкрещя:

   – Какви костенурки^[4] бе, мамо? Не искам с никого да се срещам! Ама че досада! Много си ми е добре сама.

   Мама Шън се стресна:

   – Фанфан, още ли не си станала?

   – Изобщо не съм спала, мамо. В последно време ме мъчи безсъние, направо умирам. Помоли леля Ян от болницата да ми предпише сънотворни, защото ако това продължи, дъщеря ти ще се превърне в Байгудзин^[5]!

   – Сънотворни не се пият просто ей така, Фанфан – въздъхна майка ѝ. – Защо не отидеш на доктор по китайска медицина? Опитай с такова лекарство. Освен това сега вече всичко се приготвя на място, не е нужно ти да се занимаваш. Последния път, когато баща ти беше хванал стомашен вирус, се излекува след само две дози. Или най-добре направо се върни да живееш у дома. Тук си имаме оризоварка, посуда – нищо няма да ти липсва.

   Шън Сифан се почеса по главата. Не беше лоша идея да отиде на лекар по китайска медицина. Така или иначе щеше да се охарчи. Животът ѝ бе толкова празен, че дори сънят го беше напуснал – сега ѝ оставаха само парите.

   Вече сума време чакаше пред кабинета по вътрешни болести в клиниката по китайска медицина, но все още никой не я беше повикал. Обзета от скука, Шън Сифан нямаше какво друго да прави, освен да се оглежда наоколо.

   Сградата беше хладна и пуста. Отсреща имаше голяма аптека с прилежно подредени чекмедженца. Измежду тях, с рецепти и везни в ръце, сновяха фармацевтите.

   Спомни си как, когато като малка се разболееше, баба ѝ на мига я водеше при един много известен възрастен лекар по китайска медицина. Стигаше да изпие само няколко дози от лекарството и веднага оздравяваше. Помнеше, че в градината на лекаря се сушаха всякакви видове лековити билки.

   Спомни си как трябваше да носи малка везничка със себе си на училище, защото ако объркаше дозировката, щяха да ѝ се карат.

   Днес вече всички се обръщаха към западната медицина. Никой не се и сещаше за китайските традиционни илачи.

   Тези мисли минаваха през главата ѝ, когато на вратата се появи медицинска сестра. Шън Сифан припряно я попита:

   – Извинете, лекарят тук ли е? Чакам от доста дълго, но още не ме е повикал.

   Сестрата разлисти документите в ръцете си и отвърна извинително:

   – Извинете, госпожице. Доктор Хъ тъкмо отиде в кабинета по акупунктура. Сега ще го повикам. Моля, изчакайте за момент.

   Докато още говореха, от най-вътрешния кабинет излезе висок мъж, който подпираше един старец. Сестрата посочи Шън Сифан и извика:

   – Доктор Хъ, имате пациент!

-----------------------------------------------------

^[1] Според китайската философия и медицина енергията ци (известна в България и като „чи“) е основната жизнена сила във Вселената. (Бел. пр.)

^[2] Според китайската медицина човешкото тяло има три енергийни центъра – горен, среден и долен, като към всеки от тях принадлежи точно определена група органи. Към средния енергиен център спадат далака и стомаха. Тяхното състояние е пряко свързано с изпитването на емоцията тревожност. (Бел. пр.)

^[3] Хайгуей (海归 – hǎiguī) е разговорен китайски термин, използващ се като нарицателно за човек, който е учил или работил в чужбина и след това се е завърнал в Китай. (Бел. пр.)

^[4] Игра на думи – терминът „хайгуей“ звучи идентично с китайската дума за морска костенурка (海龟 – hǎiguī). (Бел. пр.)

^[5] Байгудзин (白骨精 – Báigǔjīng) е женски литературен персонаж от класическия китайски роман „Пътешествие на Запад“. Описан е като безскрупулен и кръвожаден демон, който е способен да променя облика си и истинската му форма е скелет. (Бел. пр.)