Ю Хуа

Анотация от издателството: Ю Хуа (1960) израства в безпросветните времена на Културната революция, след това работи известно време като зъболекар, преди да пробие като писател през 80-те и да се превърне през следващите десетилетия в един от най-четените китайски белетристи. Ранните му авангардни разкази го извеждат на предна линия сред писателите, отговорни за либерализирането на китайската литература след десетилетия единовластие на социалистическия реализъм, а последвалите ги реалистични романи „Живи“, „Сю Сангуан продава кръвта си“ и „Братя“ му спечелват още по-широка слава в Китай и в света, както и чести споменавания в букмейкърските списъци с претенденти за Нобеловата награда за литература.

Ю Хуа е и продуктивен есеист – наред с деветте си белетристични книги той издава множество сборници с есета, а през 2013 и 2014 г. води колонка за Китай в „Ню Йорк Таймс“, в която отправя критически поглед към щекотливи съвременни въпроси като цензурата, корупцията, патриотизма... Важни теми за него са също спомените, историята, обществото, писането, литературата – всички те присъстват и в „Китай в десет думи“, единствения му есеистичен сборник, който така и не е издаден в родината му (преди всичко заради първото есе, в което разказва личното си преживяване на протестите на „Тиенанмън“ през 1989 г., едно от големите табута в китайската политическа реалност). Въпреки че по думите на Ю Хуа тази книга е написана за китайски читатели, на оригиналния ѝ език тя е издадена само в Тайван, а от написването ѝ през 2009 г. до сега е преведена на повече от двайсет езика.

В едно интервю Ю Хуа споделя, че много китайци, включително писатели, не обичат книги, които разкриват проблемите на Китай: „те водят комфортен живот; не вярват, че Китай има и тъмна страна; не знаят дори, че стотици милиони китайци все още живеят в крайна бедност“. Независимо дали става въпрос за ранните му авангардни разкази, за по-нататъшните му реалистични романи или за мемоарните му есета, общата нишка в творчеството на Ю Хуа е влечението към страданието. Писателската му настройка е да разравя това, което се крие зад официалните наративи и впечатляващите статистики, и да се вглежда там, откъдето другите са склонни да извръщат погледи (например в своя лекция в Калифорнийския университет в Бъркли той разказва как построяването на един химически завод дава видими икономически резултати, но рядко се обсъжда замърсяването на природата и разболяването на околните жители).

Запазването на паметта за миналото е особено важно за Ю Хуа – обичайно за романите му е да проследяват съдбата на един или няколко персонажи през различни исторически периоди, а в есетата си той често прави находчиви аналогии между миналото и настоящето, посочва какво е забравено и какво е само привидно загърбено, какво е фрапиращо различното и какво е притеснително еднаквото между епохите. Най-често се връща към епохата на Културната революция, която в скорошно интервю за „Парис Ривю“ описва като хаос – „беше трагично, комично, всякакво“. Същевременно Ю Хуа сам признава, че паметта невинаги е надеждна и че понякога в потока на писане границата между документиране и съчиняване се размива. Затова и текстовете в тази книга са преди всичко литературни есета, в които освен факти има много лична история, въображение, емпатия, хумор и самоирония.