Лу Ней

Анотация от автора: „Милост“ е книга за упованието, не за отмъщението. Сама по себе си милостта съвсем не е някаква справедлива сила или великодушие. Тя е нещо нерационално и в същото време представлява осъзнатост, в която сме въвлечени под бремето на историята. Но защо ли винаги, когато се опитваме да надмогнем, да забравим или да извиним историята, пред очите ми се появява лицето на баща ми, когато отиваше да играе на мадзян. В неговото изражение нямаше и капка милост. Той смяташе, че всички храмове са лъжливи и единственото място за мимолетно опрощение е игралната зала…