• Търкалета

Гао Синдзиен: биографична бележка


Гао Синдзиен (高行健) е роден на 4 януари 1940 г. в гр. Ганджоу, Източен Китай. По това време страната се възстановява от последиците на Китайско-японската война. На фона на тази обстановка Гао е отгледан в семейство с по-модерни западни и либерални разбирания – баща му е банкер, а майка му е непрофесионална актриса. Самата тя израства в аристократично семейство, образована е от американски мисионери и от малка притежава много преводни издания на западни творби на писатели като Стайнбек, Балзак и Бодлер, както и на различни руски автори и сюрреалисти. Както самият Гао казва по-късно, той е имал едно „подсигурено и защитено детство“ и родителите му са били „наистина широкоскроени – което е рядкост“. Гао Синдзиен е възпитан като комунист. На 22 години завършва специалност „Френски език“ към Института по чужди езици в Пекин, където нараства любовта му към френската култура. По време на Културната революция (1966–1976 г.) е изпратен в трудов лагер за превъзпитание. Смята се, че започва своята творческа дейност от рано, но по време на своето „превъзпитание“ през 70-те той е принуден да крие и дори да изгори най-ранните си ръкописи.


През 1979 г. Гао за първи път успява да публикува свои произведения и да пътува в чужбина. Работи като драматург в Пекинския народен художествен театър, като в творческо отношение е изключително продуктивен през 80-те и началото на 90-те – пише много разкази, есета и пиеси на китайски език. Много от тези произведения привличат нежеланото внимание на властите. Пиесата „Автобусната спирка“ от 1983 г. бива критикувана и е забранена само след десет изигравания пред публика на основанието, че в нея се осъжда и упреква китайското правителство. Творбата дори е описана от правителствен служител като „най-отровната пиеса, написана от 1949 г. насам“ и като „духовно замърсяване“. Критиките и фактът, че е диагностициран неправилно с рак на белия дроб през 1983 г., подтикват Гао да предприеме 10-месечен поход по протежението на р. Яндзъ. Пътешествието му из планините на провинция Съчуан води до написването на един от най-известните му романи – „Планината душа“. През 1986 г. пиесата „Другият бряг“ също е забранена в Китай още преди да е изиграна пред публика. Нарастващите критики допринасят за неговото решение да напусне страната година по-късно. Преди да емигрира във Франция през 1987 г., Гао планира да се установи там за една година, но след заминаването си така и не се връща повече в родината си. Завършва романа „Планината душа“ през 1989 г. в Париж. След кървавите събития на площад „Тиенанмън“ през същата година Гао напуска ККП и изразява своето несъгласие с правителствените мерки публично пред интервюиращите го чуждестранни журналисти. За да опише това събитие, сътворява пиесата „Бягството“. Тя също предизвика гнева на властите, което от своя страна води до забраната на всички негови творби в Китай.


През 1998 г. получава френско гражданство, заради което се налага да се откаже от китайското си. Когато през 2000 г. получава Нобелова награда за литература, Китай не го признава като свой нобелов лауреат, въпреки че той е отличен заради китайските си произведения. Шведската академия, която присъжда наградата на Гао, заявява, че неговото творчество отразява универсални истини, горчиви проникновения и представя иновации в езиково отношение. Творчеството на Гао Синдзиен е оценено високо навсякъде, освен в Китай. Освен като писател, той е познат и като талантлив художник. Неговите картини получават международно признание и са излагани в галерии в Париж, Ню Йорк и др.


Автор: Ина Върбанова

0 comments