Роденият в Малайзия тайвански писател Джан Гуей-син (張貴興) е новият носител на Нюмановата награда, връчвана веднъж на две години на китайскоезичен автор за „високо постижение в областта на поезията или прозата, което улавя по най-добър начин човешкото състояние“.
Мотивацията на проф. Е. К. Тан, номинирал Джан Гуей-син за наградата, гласи: „Неповторимостта на неговото писане се дължи на смесването на литературни естетики и наративни стилове от Изтока и Запада: описанието му на плантациите в Борнео се чете като пресаждане на Фокнъровия Американски Юг в Индонезийския архипелаг, а разказването му в стила поток на съзнанието, което прескача между психиката на персонажа и тропическите гори, инжектира китайската литература с неповторимо обонятелно изживяване, подобно на магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес. В някакъв смисъл няма да е преувеличение да се твърди, че писането на Джан може да се чете като уникален клон на китайската литература като световна литература“.
Пълното прессъобщение на английски е качено тук.
Предишни носители на наградата са Мо Йен (莫言), който впоследствие стана и Нобелов лауреат, Хан Шао-гун (韩少功), Уан Ани (王安忆), Ян Му (楊牧), Джу Тиен-уън (朱天文), Си Си (西西) и Йен Лиен-къ (阎连科).
За творчеството на Джан Гуей-син говори по-подробно в своя лекция Кристофър Рей от Университета на Британска Колумбия:
Автор на горната снимка е Уан Джъ-юен (王志元). Взета е оттук.
Comments