Тази година получихме четири книги на български – две от китайски писатели и две от англоезични писателки с китайски произход.
Най-напред излезе стихосбирката на Ю Дзиен „Давам име на една врана“ в превод от китайски на Веселин Карастойчев. Към края на годината се появиха романът „Певци на барабани“ на класика Лао Шъ в превод от китайски на Евгений Карауланов; юношеското фентъзи „Ако можеше да видиш слънцето“ на американската писателка Ан Лианг в превод на Гергана Дечева; и романът „Не казвайте, че нямаме нищо“ на канадската писателка Маделин Тиен в превод на Емилия Ничева-Карастойчева.
Стихотворението „Устните бясно танцуват“ на Ю Дзиен в превод на Веселин Карастойчев намери място в рубриката „Стихотворение на месеца“ на онлайн медията „Тоест“. След излизането на цялата стихосбирка преводачът я представи в разговор с Белослава Димитрова по БНР, а в „Тоест“ излезе отзив от Зорница Христова.
Лиу Цъсин беше центърът на няколко публикации и събития. В началото на годината излезе видео интервю с него за Радио Китай. През май фантастът беше онлайн гост на Софийския фестивал на науката – събитието беше отразено в „Програмата“, а в „Капитал“ излезе част от разговора, воден от Александър Попов.
Също през май почина тибетският режисьор и писател Пема Цеден. Това ме подтикна да разгърна един негов сборник и да преведа разказа „Омая“, който беше поместен в брой 2-3 на списание „Страница“.
В „Свободна Европа" беше представена писателката Июн Ли, която присъства в българското литературно поле с романа „Калната река“ и сборника „Хиляда години молитви“.
Ако съм пропуснал нещо, ще се радвам да ми го посочите.