2022-ра също се разписа с тройка книги: завършена беше научнофантастичната трилогия „Земното минало“ на Лиу Цъсин с последния том – „Безсмъртната смърт“; излязоха и две книги от твърде рехаво представената на български китайска литература от модерния период (първата половина на XX век) – лекциите на Лян Цичао „Шест беседи за конфуцианството“ в превод на Петко Хинов и есетата на Бин Син „За жените“ в превод на Мая Ненчева.
В периодиката се появиха няколко публикации, свързани със „Земното минало“: статията на Светослав Тодоров „Фантастът Лиу Цъсин вижда бъдещето и то не е светло“ в „Капитал“; анализът на Чавдар Парушев „Защо космосът мълчи? „Земното минало“ на Лиу Цъсин“ в книга 28 на списание „Литературата“; и отзив за „Безсмъртната смърт“ на Зорница Христова в „Тоест“. В списание „Култура“ пък беше поместен превод на есето на Лиу „В другия край на реката на времето“.
В блога на търкалетата отразихме обявяването на тазгодишния лауреат на Нюмановата награда, съобщихме за смъртта на писателката Джан Дзие и публикувахме биографична бележка за нобелиста Гао Синдзиен от Ина Върбанова.
Заедно с Мария Змийчарова преведохме стихотворение на поетесата от Макао Юн Сиу-сан, което беше публикувано в блога „Литературен клуб на китаиста“. Пак там излязоха интервю с писателката Йен-и Джен на Иванка Радкова и анализ на непреведения на български роман „Седмият ден“ на Ю Хуа от Береника Куттнерова.
На Ю Хуа обърна внимание и Стефан Иванов, който писа за романа му „Живи“ в рубриката „На второ четене“ в „Тоест“.
Ако съм пропуснал нещо, ще се радвам да ми го посочите.